By Златина Димитрова 
Tова трябваше да е част от по-голям текст, който да обединява галериите „Пунта“ и Cable Depot. Докато пишех за тях обаче, осъзнах, че колкото и да са близки, всяка има своя самостоятелен път. Разговорът с Cable Depot протече в няколко фази и преля от изложба в изложба, като от първата ни среща до този текст галерията навърши 1 година на Женския пазар. Също както галерия „Пунта“, Cable Depot е доказателство, че няма неподходящи места за изкуство, дори напротив.
„За мен това, че съм тук, е и малко лично пътешествие“, разказва галеристът и собственик на Cable Depot Явор Любомиров.
Родителите му напускат България в началото на 90-те, когато той е на 12 години. Завръща се над 30 години по-късно.
Първоначално живее със семейството си в САЩ, по-късно – във Великобритания и почти целият му живот е преминал в Лондон, където в продължение на 6 години има своя галерия. Впоследствие решава да отвори свое място и в София.
„Идеята е, че една съвременна галерия може да присъства глобално навсякъде и част от мен искаше да се върне в София, и въобще в държавата – да разбера откъде съм и кой съм, доколкото е възможно“, разказва Явор.
Посочва, че за него създаването на галерията в София е и завръщане вкъщи, макар че София му е чужд град, който тепърва опознава.
От IBM към изкуството
Самият Явор е учил математика. В продължение на близо три години в международната технологична компания IBM, която напуска, за да започне да учи скулптура. След две години прекъсва, защото приема, че в изкуството няма нужда от квалификация.
„Започнах да организирам изложби за други художници, беше ми доста ясно в началото, че това искам да правя. Затова две години ми стигнаха – излязох и започнах да действам“, казва той. Работи 11 години в различни галерии, преди да отвори собствената си – когато вече се чувства готов, има изградени връзки и знае какво иска да прави и с кои художници да работи. От близо 6 години се занимава с продажбата на изкуство. Лондонската Cable Depot се сдобива с името си заради историята на мястото, в което се помещава – бивш склад за кабели. С това име отваря и тукашната.
Софийска галерия с лондонски корени
Когато проучва галериите в София, за да намери своето място, усеща близост с програмата на „Пунта“ – съседната галерия, която по онова време обаче се намира в бижутерски магазин в пресечка на „Дондуков“. „Страшно много се сприятелихме, защото имаме много сходни визии за това какво е изкуство и накъде вървим, и се преместихме тук заедно. Отворихме двете пространства в един и същ момент“, разказва той.
Казва, че с изложбите, които правят, участват по световни панаири, а София сега е новата му база.
„Продължавам да живея в Лондон и съм тук веднъж в месеца заради галерията“, уточнява той. Допълва, че е много щастлив от това, че пространството се намира на Женския пазар.
Всъщност идеята двете галерии да бъдат на пазара, съществува от самото начало – когато заедно започват да търсят място, на което да са съседи.
„Още в началото ни привлече Женският пазар“, казва Явор. Според него плюсове са не само високите тавани на самата галерия, а и голямото отворено пространство пред нея – винаги минават хора, „чувстваш, че си част от живота тук по някакъв начин“.
„Като галерия можеш много лесно да изчезнеш и да станеш само за едни и същи хора, докато така имам чувството, че показваме [изкуство] на много широка публика“, отбелязва той.
София като Берлин през 90-те
Според Явор столицата ни днес е наистина интересно място.
„На всички казвам, че за мен София в момента е като Берлин през 90-те години, просто в по-малък мащаб. Има същата енергия, има страшно много художници, има много хора, които се завръщат – живели са, работили са в Париж, Виена, Берлин, често живеят и на двете места“, казва Явор и допълва, че се носи усещане за международна атмосфера.
„Има някаква отвореност към света, всеки говори езици – френски, немски, английски“, отбелязва той.
Явор смята, че Женският пазар има много ключова позиция в центъра на София, а и се създава усещане за сливане с пазара.
„Ние създаваме ситуацията – с „Пунта“ вече сме тук, DOT е зад нас (Sarieva Gallery @ DOT Sofia, бел. ред.). Чувствам, че вече има някаква сцена тук“, казва Явор.
Галеристка от света на поезията
Тъй като Явор поделя времето си между Лондон и София, в Cable Depot му помага Иваша Христова – мениджър на софийската галерия. Самата тя не е специализирала в сферата на визуалните изкуства, но активно се занимава с изкуство, с театър, с поезия. Има опит и с организирането на културни събития.
Пътищата им с Явор се пресичат благодарение на словенски куратор, с когото Иваша се запознава покрай съвременния артист Войн де Войн.
„От първата ни среща с Явор, която беше може би три часа преди той да хване полет за Лондон, усетихме дори на енергийно ниво, колкото и смешно да звучи, колко близко са ценностите ни системи, нещата, за които се борим, това, което искаме да правим, пътят, по който вървим, въпреки че имаме точно 20 години разлика“, казва Иваша.
Тази година е много важна за Cable Depot, защото им предстоят редица изложби до декември. Кандидатствали са и за резиденция на български художници в Зимбабве, а имат покана и за изложба в Сао Пауло в Бразилия. И двата обмена са част от усилията им да работят за обмена на култури. Галерията се стреми и да показва автори на различна възраст, защото по думите на Иваша има много ейджизъм във визуалните изкуства. През първата си година са представяли и предимно жени, докато големите галерии правят традиционно обратното, отбелязва Иваша.
„Аз съм оставила малко или много своето творчество, но се надявам в следващите години да се върна към него, да се върна към писането, да издам втора книга, но и да продължавам работа с Явор“, казва още тя.
Галерия Cable Depot можете да посетите на ул. „Стефан Стамболов“ №39, като работи в петък и в събота между 15:00 ч. и 19:00 ч.
Ако отидете преди 16 април, ще имате възможност да разгледате и керамиките на Блинки Белас, обединени в изложбата „Грудки“. Самата Блинки е изключително интересен лондонски артист, а повече за изложбата може да прочетете в сайта на Cable Depot, където са поместени и две есета за „Грудки“. Какво е най-хубавото на „Пунта“ и Cable Depot? Не се налага да сте вътре, за да разгледате някои от изложените произведения. Може да надникнете през витрината дори когато вътре няма никой друг освен изкуството.
Можете да ги откриете също в Instagram.
Ако искате да прочетете още текстове като този, предлагам ви Галерия „Пунта“: Изкуство за всички – всички за изкуството и Reality Romance в процепа между реалност и фантазия.