By Златина Димитрова 
Минавам оттам всеки ден и картината често ми напомня за кадър от филм. Ако има клиенти, има разговори, има движение. Ако няма, зад касата стои лице, готово и за усмивка, и за сериозна работа. То принадлежи на Махмуд Акюз, който посреща с бяла престилка и подходящо настроение, а мястото е „Истанбул кебап“ на ул. „Пиротска“ 9 – винаги с отворена врата, от която се носят апетитни аромати. Сред тях най-ярко моят нос разпознава този на супата от леща. За почитателите на месото вероятно на преден план изпъква мирисът на месо от дюнера.
От дълго време се канех да проверя това място, но съдбата на вегетарианецът е да няма често път към заведения, които сервират месо. Супите обаче са друга работа – особено тези, които се приготвят точно там.
Малко, но популярно място
Махмуд Акюз пристига в България пред 11 години, за да работи в турски ресторанти тук заедно с братовчед си. Две години по-късно отваря свой собствен ресторант на бул. „Мария Луиза“, в който сервира повече от 12 различни ястия всеки ден – дюнери, салати, десерти. Заради пандемията от Covid-19 и затварянето на заведения за дълъг период от време обаче губи бизнеса си. Така преди близо четири години отваря „Истанбул кебап“ временно, докато намери ново място за ресторант.
„Тук няма много турски ресторанти, а в Истанбул на всяка улица има дюнер кебап или лахмаджун, десерти – всичко. Конкуренцията е голяма. Толкова много хора отварят бизнеси и затварят, защото има повече ресторанти, отколкото хора. Тук не са много“, казва Махмуд.
За него София има и други плюсове – в столицата гостуват много посетители от други държави. „Те идват при мен – мястото ми е малко, но популярно. Всеки ме познава и когато някой дойде, нямаме проблем с езика. Знам шест – испански, руски, английски, малко български, арабски, турски“, казва Махмуд.
Отбелязва, че София е добър град и бизнесът не е лош, особено през деня. Въпреки че пространството на заведението е тясно, а лицензът му не покрива по-голямо меню, смята, че хората са щастливи от това, което им предлага.
На гости у съседите
Всъщност една от основните причини Махмуд Акюз да избере България, е близостта с Турция. „По-лесно е да отида, ако семейството ми има нужда от мен. Не е далече. Затова дойдох, плюс – въздухът е много чист, водата е подходяща за пиене, хората са мили“, казва той.
В Турция работи в същата сфера – като готвач или главен готвач в различни хотели и ресторанти. По-късно започва работа на кораб и пътува навсякъде, живее девет години и в САЩ, където е бил в Ню Йорк, в Бостън и в Чикаго. „В Ню Йорк толкова много хора ме познават, защото бях там шест години“, казва той.
„Харесва ми да работя в България. Може би мога да посетя оттук всички балкански държави и европейските“, казва Махмуд и допълва, че България е добра страна.
Посочва, че сред клиентите му има хора отвсякъде, като най-много са тези от Европа и САЩ. Казва, че му е лесно да общува с последните заради времето, което е прекарал в Америка.
Въпросът за двете супи
В менюто на Махмуд Акюз, наред с класическия турски пилешки дюнер и пържените картофи, присъстват и две супи. Едната от тях е лещата, а другата – традиционната турска супа яйла. Няма как да не го попитам защо е избрал точно тези две супи.
„Нека да ти кажа защо. Обикновено в турските ресторанти имат İşkembe (шкембе), Kelle Paça (пача), пилешка супа и леща. Всички тези супи имат месо, без лещата. С месото е лесно да се направи супа. Дори и готвачът да няма опит да я направи перфектна, когато използва месо, то само по себе си внася перфектния вкус. Аз направих супа без месо – яйла, тя е с кисело мляко. Не е лесно да се сервира без месо – без този вкус, но аз си вярвах. Направих го“, казва Махмуд. Ако не сте опитвали супа яйла, това е подкана да го направите. Тя се приготвя с кисело мляко и ориз и има много мек и приятен вкус. При първия ни разговор Махмуд Акюз сподели, че сред клиентите му има хора, които идват да взимат специално от тази супа за децата си. Аз обичайно си взимам и от двете супи, които предлага, защото все още не съм решила коя предпочитам.
Какви вкусове още може да предложи Махмуд Акюз, ще разберем, когато някой ден отвори своя ресторант, защото той не е спрял да търси по-голямо пространство. Дотогава – „Истанбул кебап“ ви очаква, а както гласи едно от ревютата в Google, мястото е: „Топ, бате, топ!“.
Istanbul Kebab Shop се намира на ул. „Пиротска“ 9.
Ако има интересен човек или място от квартала, за което искате да узнаете повече, пишете ми на contact@facesoftheblock.com или тук.
Ако искате да още истории като тази, прочетете „Искаш ли пиле на грил?“, или „Да хапнем при Абас!“ или „Бистро 16“ – не кафене, а цял филм с Мая и Христо зад кадър.