Когато преди 10 години малката пекарна Furna отвори врати, си помислих: „Няма шанс такова място да оцелее в този район“. Хлябовете с квас и баничките с картофи и какво ли не някак не се съчетаваха със състоянието на сградите наоколо, нито напомняха за баничарниците в района.

Две години по-късно вече масичките отпред бяха винаги пълни, и то предимно с чужденци. Днес туристите продължават да са неразделна част от потока посетители на Furna наравно с редовните клиенти, които вече са се научили да си носят собствена чаша за кафето – не само заради отстъпката от цената, а и от екологични съображения.

Голяма роля за успеха на мястото, освен вкусните банички, има и управителят – Георги Станчев. Той попада във Furna случайно – както случайно се случва всичко хубаво в живота.

За него това е романтична история. Той самият привидно не е замесен от тестото на хлебарите, а е фотограф. Един ден обаче главният пекар на Furna го моли да им помогне за два-три дни като бариста. Казва му: „Тук много ще ти хареса: има чужденци, минават хора, забавно е“. Георги, който е доста общителен, веднага се съгласява и се включва за два дни. И така вече над 8 години.

„В крайна сметка наистина много ми хареса и оттогава насам са минали много чужденци, хиляди“, казва Георги.

Шегува се, че вече е готов и да направи гид, в който да обобщи основните неща, за които го питат туристите – къде да отидат и какво да си хапнат. Ако преди 10 години Furna е малко местенце и всичко се пече на място, то днес вече имат втора пекарна близо до Римската стена при Ректората на УАСГ. Там е и цехът им, защото имат нужда от повече пространство, за да произвеждат банички и хляб не само за своите пекарни, но и за ресторанти и други обекти за хранене.

Снимка: Златина Димитрова

Булевардът, който всъщност е паркинг

Furna се намира на бул. „Стефан Стамболов“ 3. Всеки, който е минавал оттам обаче, знае, че това е доста странен булевард – неособено дълъг, той започва с паметник и завършва при Лъвов мост. В частта си около пекарната представлява… паркинг.

„Това до известна степен може да се каже, че ни действа и като реклама. Хората, които идват на Женския пазар, често паркират отпред. Плюс е и да можеш да паркираш буквално на 2 метра пред вратата“, казва Георги. Виждал е идеи за развитие на пространството, според които вместо паркинг на това място би имало парк с фермерски пазар и павилиони.

„Проектите, които съм виждал, изглеждаха много добре и биха развили в положителна посока и квартала, и биха помогнали да има много различна храна“, разказва той.

Според Георги контингентът в района не е от типичните клиенти на Furna. Пекарната обаче се радва на висока посещаемост, макар привидния си контраст с околните пространства. В първите години след създаването си тя е много популярна в платформи за туристи като TripAdvisor, Restaurant Guru, като профили там им създават по собствена инициатива клиенти – без Георги и колегите му да имат общо.

Снимка: Златина Димитрова

„Преди 6-7 години в Trip Advisor бяхме винаги в топ 3 на пекарни, на места за закуска, на кафе. Оттам идваха голяма част от хората“, казва той. В момента Google Maps е основният начин, по който хората ги намират, търсейки къде да хапнат.

Казва, че много от чуждестранните им клиенти ги намират след препоръка от хотелите, в които са отседнали, и благодарение на местата за настаняване наоколо – има визитки на Furna, оставени и в някои AirBnB апартаменти в района.

„Поне 50% от клиентите ни са чуждестранни“, казва Георги.

От фотографията към пекарната

Въпреки че днес Георги продължава да се занимава с фотография, тя вече е просто хоби.

„Не ми допадна, пробвах и различни стилове. Най-лошият ми опит беше като фоторепортер“, разказва той. Прекарва известно време в голям ежедневник, но приема начина, по който се случват нещата там, за ограничаващ, а самия вестник – за изостанал в развитието си.

Покрай работата си тогава обаче започва личен фотографски проект – решава по време на протест да снима хората не в лице, а в гръб, с всички елементи и символи на протеста наоколо. Изпраща снимките за конкурса на „Снимка на годината“ на Canon Bulgaria и е сред отличените. В рамките на месец кадрите се оказват в Националната художествена галерия.

Вече не се занимава професионално с фотография, но използва уменията си и тук – поддържайки профилите на Furna в социалните мрежи.

Снимка: Златина Димитрова

Само благи хора

„Обикновено хората идват преди работа или за следобедно кафе. За обяд имаме супа, салати, сандвичи, вече и пица. Като цяло сме място за сравнително бърза консумация. Понякога обаче тук идват на раздумки. На мен ми се е случвало… имаше един клиент – с него отворих и затворих. Прекара тук 12 часа. Сигурен съм, че и при колегите е имало такива“, разказва Георги.

Често получават комплименти и за музиката. Вместо да слушат специален плейлист, там пускат песни според настроението, с което отварят сутрин, и така денят продължава в правилния тон.

„Имаме адски много коментари и в Google Maps специално за музиката“, казва Георги, като се е случвало да ги питат и как да намерят съответния плейлист в Spotify, а такъв всъщност няма.  

Говори с широка усмивка за посетителите на пекарната. Запознал се е с много нови хора покрай работата си – водил е чужденци на палатки, сприятелявал се е и с българи, с които вече прекарват време и след работа.

„Не мога да се оплача, клиентите ни са доста благи. Генерално е така. Имало е много редни случаи, в които да стане някакъв проблем от каквото и да е естество. Не знам как се е получило – Furna е като филтър на благи хора“, казва той.

Така, въпреки че понякога работата е физически изтощаваща, всеки ден е там преди 7, за да отвори пекарната.

Хлябът във Furna свършва бързо. Снимка: Златина Димитрова

С квас и внимание

Георги е забелязал, че в последните години хората в България обръщат повече внимание на здравето си и са склонни да отделят малко повече за качествен продукт.

Снимка: Златина Димитрова

„Знаеш каква е съществената разлика между кваса и маята – маята е започнала да се използва след Втората световна война като метод за справяне с глада. При един хляб, замесен с мая, нещата стават за минути. Замесването с квас е много по-древен начин и се използва жива закваска, която, първо, много по-добре храносмиламе, и второ, в пълнозърнестия хляб например можеш много по-добре да усвоиш минералите и витамините от брашното. Нещо, което с маята няма как да стане – това е много преработена храна“, казва той.

Без пластмаса

В началото споменах за кафето в собствена чашка. Идеята е на Георги, който се старае, доколкото може, да минимизира използването на пластмаса.

„Всичките ни торбички и опаковки са от хартия. Тук найлон практически не ползваме и дори шишетата за сокчетата са направени от целулоза. Можеш да ги заровиш и производителите твърдят, че до 2-3 седмици може да се разгради“, казва Георги. Според него ресторантите генерират много повече боклук от едно домакинство, защото през тях минават стотици хора.

„Промените трябва да започнат от такива места, където се събират повече хора“, казва той и допълва, че в пекарната за един ден изхвърлят толкова боклук, колкото в дома му се изхвърля за няколко седмици.

Сладост в чинията и изкуство по стените

Снимка: Златина Димитрова

Докато си боцваме от чинийка с еклери, които се топят в устата, Георги ми разказва за картините по стените. Пекарната представлява своеобразна малка галерия – по стените висят картини и съм забелязала във времето, че те се променят. Първоначално техен колега – Радослав Ангелов – се е захванал с рисуване, докато работи в пекарната, и дълго време картините му са част от интериора. Когато Радо напуска, Георги решава да продължи традицията и призовава в социалните мрежи художници да използват стените като галерия. В момента са изложени творби на Десислав Пачарозов, има и работи на дизайнерката Изабела Маркова, която стои зад визията на Furna.

„Продавали сме немалко картини“, казва Георги.

Завършваме разговора с последното парче еклер в чинията и темата за Женския пазар. Според Георги близостта му е просто факт, който нито помага, нито пречи на работата им.

„Женският пазар, ако го сравниш с пазари другаде из Европа, не е нищо интересно“, казва той. Дава пример с Капалъ чарши в Истанбул, който е относително близка дестинация.

„Аз мисля, че хората идват тук специално заради нашето място – дали ги води това, че търсят баничка, или друго“.

Снимка: Златина Димитрова

Furna ще откриете на бул. „Стефан Стамболов“ 3. На една от стените е останала една малка картина от Радослав Ангелов. Опитайте се да познаете коя е.

Ако искате да прочетете и други текстове като този, предлагам ви да отскочите към Liu’s Chinese Goods – пълно потапяне в китайската култура или да се вмъкнете в „Бистро 16“ – не кафене, а цял филм с Мая и Христо зад кадър.