By Златина Димитрова 
Има места със запомнящи се имена. Има и такива, за които мълвата се носи от уста на уста, без да имаш идея как се казват наистина. Точно това заведение за бързо хранене ще запомните по апетитния аромат, който се усеща на ъгъла между ул. „Пиротска“ и ул. „Цар Самуил“, и по печените пилета, които се въртят и цвъртят. Ако го потърсите в Google, ще ви излезе адреса на „Пиле на грил“. Ние вкъщи му казваме „При Абас“, заради обичайната фраза: „Хайде днес да хапнем при Абас!“.
В основната си част клиентите му са редовни, а някои от тях познават Абас и неговата кухня от началото на 90-те години, когато на ул. „Пиротска“ отваря врати първото му заведение за бързо хранене.
Абас пристига от Ливан в София, за да помогне в развиването на ресторанта за бързо хранене на „Пиротска“. Идването му в България се случва в несигурните времена след края на гражданската война в Ливан, а планът е да остане само за шест месеца. Плановете обаче са едно, а животът – друго. Средата тук подсказва, че България може да е място, на което да гради бъдещето си, и той остава. Макар че ресторантът на „Пиротска“ вече не съществува, Абас продължава с приготвянето на храна – на ул. „Цар Самуил“ 99.
„Работим семейно – аз, майка ми и баща ми“, казва Хосе, най-големият син на Абас, който ми разказва историята на мястото и родителите си.
Първият ресторант
През 1991 г., когато отваря първото заведение, „Пиротска“ е шумна и оживена улица, мнозина още я наричат „Жданов“, а потокът от хора, дошли да пазаруват тук, е неспирен. В заведението за бързо хранене на Абас има много работа. Когато пускат обява за касиерка, Десислава, която тогава учи медицина в София, решава да опита, и започва работа там.
„Влиза [в заведението] и за два-три дни баща ми се влюбва в нея. Това се случва през 1996 г., през 1997 г. се раждам аз – първото от общо пет деца“, разказва Хосе.
По онова време заведението е голямо и в него работят 18 души, а менюто е такова, че всеки да може да намери по нещо за себе си.
„Баща ми разказва, че по време на войната в Югославия е имало много сърби, които са идвали тук, и той направил специален пакет за тях – „пола пиле, един леб, шопска салата“ – той си е научил фразите и много сърби е хранил“, разказва Хосе.
„Има такива [търговци на „Пиротска“], които ме познават от дете – оперирали са тук, когато съм се родил“, отбелязва той. Семейството не само работи, но и живее в квартала.
Заведението на „Пиротска“ съществува до 2006 г., но още с началото на финансовата криза то затваря, а Абас се насочва към имотната сфера и строителството. През 2013 г. обаче решава отново да се върне към познатото – приготвянето на храна, и купува помещението на ул. „Цар Самуил“ 99. Тогава слага само две маси и четири стола. Нещата обаче бързо потръгват, завръщат се и старите клиенти.
„Има хора, които на 10-ина годишна възраст са яли при баща ми в старото заведение на „Пиротска“ 9, а сега идват със своите деца и семейства. Приятно е“, казва Хосе. Заради многото клиенти се налага да разширят пространството, затова присъединяват и съседното помещение, където днес са разположени масите. Допълва, че имат и лятна градина, но тя не работи от две години, защото не смогват.
Тайната на вкуса
„Баща ми си внася подправките от Ливан – за дюнера, за пилешкото месо, за суджуто“, разказва Хосе. Макар че менюто изглежда на пръв поглед просто, именно подправките са това, което прави вкусът запомнящ се – не само на месото, което е халал, но и на фалафелите, които, за разлика от повечето места за бързо хранене, тук са наистина вкусни. Освен това не са единствената опция за вегетарианци.
Абас и семейството му държат на вкуса, затова и са се отказали да работят с фирми за доставки на храна, след като са опитали за кратко.
„Едно е да изядеш тук нещо, друго е след половин час. Не знаеш и този с колелото или колата как кара, как завива“, казва Хосе.
Сред клиентите им има немалка част от представителите на мюсюлманската общност – при тях се хранят както от Главното мюфтийство и джамията, така и от Висшия ислямски институт. Основната част от клиентите обаче са редовните посетители „от едно време“, както и живеещите и работещите в района.
„Виждат ни, трудим се, полагаме усилия и за хигиената, и за вкуса, и за самото отношение към хората“, казва Хосе.
„Като обезкостено бутче“
„Няма да забравя, може би още в самото начало, вероятно съм бил на 8-9 години, тръгнах зад гърба на майка ми и баща ми да пипам ножа за дюнер. Виждайки през годините баща ми как държи ножа, как реже, решавам и аз. Бутайки ножа надолу, ми минава през ръката – изглеждаше като обезкостено бутче“, спомня си Хосе. Историята се разминава само с 3-4 шева и не го отказва от това да помага на родителите си.
„След училище започнах да беля картофи в кухнята, събирах чиниите от масата – дребни неща“, казва той. Така дори успява да събере пари за първото си колело, купено от магазин в пресечка на „Пиротска“.
Детство в махалата
Тъй като семейството живее близо до заведението, Хосе е израснал тук, играл е на топка на паркинга на Халите, а улицата е била арена за безброй детски забавления.
„На самата „Пиротска“ имаше малки островчета и си играехме – отстрани е земя, а вътре океан и ти трябва да внимаваш как ходиш, да не паднеш в него“, разказва Хосе.
„Сега стана един модерен свят – коли, телефони, таблети, тогава беше малко по-истинско от сега“, казва той. „По-сплотени бяхме, самата енергия беше по-истинска.“
В квартала и детството му се ражда и името, с което всички го познават.
„Цялото ми име е Хосейн, но всички са свикнали да ми казват Хосе. Любимият ми отбор е „Челси“, а тогава треньор беше Жозе Моуриньо“, разказва синът на Абас. Също като известния селекцонер, обичал да разпределя ролите в отбора, когато с другите деца играели футбол. „Обаче ние малки хлапета – къде Х, къде Ж, една черта ги дели – „Хосе, Хосе“ и така си остана“.
На 28 години, той не е планирал да продължи семейния бизнес, а е имал свои идеи и проекти, работил е и извън страната. Три месеца, след като започва нещо свое в чужбина, настъпва кризата с COVID-19 и всичко затваря.
„Така е било писано, така човек се учи – затваряш една врата и се отварят десет. Тогава се прибрах в България и си казах, че ще помагам с каквото мога“, посочва той.
„Аз съм позитивен човек и вярвам в доброто. Когато човек се труди, когато дава от себе си – дори повече, отколкото взима, без значение в коя сфера, ако го правиш от сърце, нещата се получават“, отбелязва Хосе.
Заведението работи от понеделник до неделя, а семейството събира годишната си почивка през лятото за месец или два. Преди всички са пътували заедно до Ливан през това време, за да се видят с роднини, докато сега обичайно пътува само Абас заради сложната обстановка там и отпадналата авиолиния София – Бейрут.
Приканвам го да ми разкаже повече за родителите си. Баща си определя като чиста душа. „Обича да помага, с каквото може“. Такава е и майка му. След края на работния ден семейството вечеря заедно, а Абас от години има един и същ режим – ляга рано и става рано, защото отговорностите започват с почистването на заведението в 7:00 ч. сутринта.
Да се върнем към въпроса как се казва мястото: „Конкретно име няма – и на „Пиротска“ също нямаше име. Баща ми не обича много да се показва“, разказва Хосе. Всъщност няма и нужда, защото за вкусната храна винаги се научава от уста на уста. За да се уверите, може да настроите навигацията си на адрес ул. „Цар Самуил“ 99. Така или иначе, ако хапнете веднъж при Абас, ще повторите и потретите – и заради храната, и заради хората.
Ако има интересен човек или място от квартала, за което искате да узнаете повече, пишете ми на contact@facesoftheblock.com или тук.