By Златина Димитрова 
„Аз се казвам Сяо – така се чува. Спомням си, че в детската градина на моята чаша за миене на зъби госпожата беше написала с някаква боя трите букви. Аз така съм си научил името на български език. Но с времето забелязах, че всъщност на моя документ за самоличност пише „Сиао“ – четири букви, което се чете малко по-дълго и звучи по-твърдо.
Китайските йероглифи имат значение или сами по себе си, или в комбинация с някой друг йероглиф. Моето име – Сиаоянг, на китайски означава „дълбок, чист и тих океан“. „Янг“ означава океан. Лиу е фамилия и по наша традиция пишем първо фамилията, затова се казвам Лиу Сиаоянг. Цялото име няма едно твърдо или точно значение, но като че ли моите родители са решили моето име да е доста тясно свързано с елемента вода. В китайската култура тя е символ на нещо нежно, което в добрия смисъл означава човек да не е много твърд в мисленето, в действията си, в характера си, а да може да се адаптира към околната среда, да бъде по-гъвкав, да бъде добър човек – добър като водата. Има една поговорка на китайски, че най-доброто добро е да си като водата – да можеш да се променяш, да можеш да се адаптираш“.
Сяо ми разказва, а гласът му ромоли като бистър поток, докато на фон погледът ми улавя цветовете на изкуствена японска вишна. Аз неусетно се пренасям някъде на изток, където имената са орис. За миг забравям, че се намирам в малкия офис на магазина за китайски стоки на Лиу, който от 90-те години се намира на ул. „Пиротска“ 18 и е познат на всички любители на източната култура.
Със Сяо – вероятно първият китаец, роден в България, се срещаме, за да ми разкаже историята на магазина и за живота на семейството му тук. Още от първите минути се чувствам поканена между страниците на приключенски роман.
Семейството от Северен Китай
Сяо е забелязал, че повечето китайци, които идват да живеят в България, са юг. Не и семейството му – и двамата му родители произхождат от Северен Китай.
„Баща ми е от провинция Лияонин. Това е доста на север, където през зимата хората питат: „Утре каква ще е температурата?“, и си отговарят: „10-20“, но се има предвид „минус 10 и минус 20 градуса“ – нямат нужда да споменават минуса, защото се подразбира“, разказва той. Майка му е родена в Пекин. Родителите му се запознават случайно – покрай работа. Бащата на Сяо – Лиу Индзиъ, идва в България през 90-те. След него пристига и съпругата му.
„Баща ми е пътувал по целия свят, по всички континенти. Когато е дошъл тук за първи път е бил почти 40-годишен, имал е доста житейски опит. Сравнявайки целия си опит от пътувания, е преценил, че България е място, което е много хубаво, даже вълшебно, защото хората са много мили, климатът е много хубав, има страхотна природа и най-вече – тогава е имало много шансове за бизнес развитие. А може би според мен са му дошли достатъчно пътуванията и е търсел място, на което да остане за постоянно“, разказва Сяо.
Магазинът за китайски стоки на Лиу е създаден преди 2000-ата година. През 2002-2003 г. претърпява сериозен ремонт и придобива днешния си вид. Първоначално семейството има и други обекти, но с времето избират да запазят само този на „Пиротска“.
У дома например Сяо има своя детска снимка от откриването на семеен китайски ресторант на ул. „Алабин“ – едно от бизнес начинанията на семейството, останало в миналото.
Живот между две култури
Сяо вярва, че е първият китаец, роден в България, защото всеки друг, с когото се срещне, или е роден след него, или е роден в Китай.
„Дано да е факт, защото много се гордея с това“, казва той. Освен че е роден тук, Сяо посещава и детска градина в София, започва тук и първи клас. За майка му обаче е важно да опознае добре и китайската култура, затова след края на първия учебен срок заминава.
„Тя искаше аз да съм като истински китаец – да живея там, да уча там, да се запозная с приятели там, да усетя това, което прави един китаец китаец“, казва Сяо.
Спомня си, че в началото децата в Китай го третират като чужденец, защото не знае много добре езика. Липсват му и близките му. През 2011 г. се връща обратно в България и продължава с ученето тук – в 9-и клас, и отново езикът е предизвикателството – този път българският.
„Българският език е много труден. Китаецът да се сблъска с български е може би като българин да се сблъска с китайския. Много е различно от своето и трябва много неща да научи от нулата“, разказва той. Въпреки трудностите при връщането в България, гледа на това като на хубав спомен. Завършва училище тук, а по-късно – специалност „Право“ в Софийския университет.
Когато говорим за наблюденията му над двете култури, и за китайците, и за българите Сяо говори в първо лице, множествено число. Казва, че изключително рядко се сблъсква с предразсъдъци спрямо себе си, но и това не го притеснява.
„По-скоро ми помага да видя света в истинския му вид – че има всякакви хора“, казва той.
Китайските стоки на Лиу
Когато го питам за баща му, Сяо казва фраза, която остава в главата ми – „човекът, който всеки ден идва на работа“. И наистина – всеки ден, когато минете покрай магазина, можете да го видите отпред, облечен с престилка в цветовете на магазина. Името на баща му – Индзиъ, също има своето значение – красив, отличен. Сяо я описва като дума за хубава външност и добър характер. Тук обаче, заради спецификите на изписването на китайските имена, е познат като Лиу. Казва, че работата с баща му понякога е трудна, защото често имат различни виждания за нещата.
„Засега решението е, когато се появи някакъв проблем, да го изговорим“. За него обаче е щастие да работи с баща си.
„В моя случай той е по-възрастен и като е до мен, поне всеки ден мога да знам, че е добре, в какво настроение е, от какво има нужда. Оценявам това като възможност“, казва Сяо.
Младият Лиу става управител на семейния магазин през 2023 г. след напускането на дългогодишна служителка с важна роля. Тогава Сяо усеща, че баща му има нужда от подкрепа.
Преди да започне работа в семейния магазин, е работил като преводач, като учител по български език за китайски студенти в България, като екскурзовод. Работата в магазина го сблъсква с много непознати досега предизвикателства и казва, че е научил много. Най-много харесва края на работния ден, когато може да се отпусне от работа и да си каже как е минал денят.
„Ако не е бил окей, поне е минал, а ако е окей – да се радваш на добрия резултат“, казва Сяо.
Питам го дали има желание да работи по специалността си. Той, разбира се, има, но в момента е отдаден изцяло на магазина, а знае, че правото, както всяка една специалност, изисква да се фокусираш напълно върху това, за да можеш да си конкурентен.
Магазинът на Лиу и другите
Сяо казва, че самият той усеща конкуренцията. Напомня си, че някога това е бил единственият магазин за такъв тип стоки, но вече не е така.
„Пазарът е такъв, че шансовете са равни за всеки, който иска да се занимава с това, и ако ние не се подобряваме и не се променяме, не се адаптираме към новата среда, ще има хора, които ще го направят, и има голям шанс да бъдат по-добри от нас“, казва той.
Същевременно отчита дългата история на магазина, познат на много почитатели на източната култура. „Бих казал, че поне половината от клиентите ни са такива, които идват от години“, казва той. Магазина посещават още и много туристи заради централното му местоположение.
„Има поток от хора, има и чужденци. В столицата сме, в центъра сме – можеш да видиш различни хора, различни ситуации. Понякога тук снимат и филми, понякога има и повече полицаи“, казва Сяо.
Казва, че и за него, и за баща му магазинът е като втори дом. Почти всички служители работят там от над 10 години и според Сяо вече са като семейство.
„Оценяваме възможността да сме тук и се надявам да можем да показваме китайската култура, да можем да предложим на който идва тук да усети китайската култура, да прекара приятно време тук, независимо дали ще пазарува или не“, отбелязва Сяо.
Магазинът за китайски стоки на семейство Лиу се намира на ул. „Пиротска“ 18, но входът му е откъм ул. „Цар Самуил“. Там може да намерите традиционни дрехи, храни, сувенири и домакини, от които със сигурност има какво да научите за китайската култура.
Ако искате да прочетете още текстове като този, предлагам ви да се върнете към Магазин „Багдад“ – разказ с аромат на източна кухня или към „Искаш ли пиле на грил?“, или „Да хапнем при Абас!“.