By Златина Димитрова 
В началото на 80-те MTV тръгва с парчето на The Buggles Video Killed the Radio Star и анонса, че музиката и телевизията се сливат. Едва ли тогава някой си е представял, че 40 и няколко години по-късно стиймингът ще е убил телевизията и MTV ще се сбогува с аудиторията си в края на 2025. Нито обаче музикалната телевизия е изличила аудиторията на радиото, нито стриймингът ще отпрати в небитието телевизията, поне що се отнася до любителите на радио- и телевизионната техника. За тях удоволствието от това да поправиш стар транзистор си е толкова сладко в началото на втората четвърт на века, както е било и през последната четвърт на миналия. Може би дори повече.
Доказателство е малкото магазинче за радиочасти на Недялка Микова, което се намира на ул. „Цар Симеон“ 102. Ще го познаете по българското знаме, което се развява насред редиците от бръснарски стълбчета, които се извиват в синьо и червено. Трябваха ми три месеца, за да попадна на момент, в който в магазина няма хора, за да заговоря Недялка. Клиентите са редовни и съвсем не са случайни, защото човек, който не знае какво е радиолампа или някой и друг физичен закон, едва ли би влязъл просто да разгледа.
В началото бе химията
„Радиотехниката ми беше толкова сложна, трудна“, казва Недялка, собственик на магазина от 90-те години насам. Въпреки че сигурно няма въпрос на тема радиочасти, на който да не може да ви отговори, „корените“ ѝ не са във физиката.
„Аз съм инженер-химик, въобще не съм се занимавала с радиотехника. Като се омъжих за Михаил, той смяташе, че щом не си завършил МЕИ (днешния Технически университет в София, бел. а.), значи си някъде там, в друга класация“, разказва с усмивка Недялка. Впоследствие и двете им дъщери стават инженери по радиотехника. Днес и самата тя познава отлично материята – след дългогодишната си работа в магазина.
С настъпването на демокрацията в България идва и неочакван дефицит – на радио и телевизионни части. Съпругът на Недялка, който бил и преподавател в МЕИ, получава покана от свой колега от Монтана да стане съдружник в магазина.
„Моят мъж никога не се е занимавал с търговия и каза: „Я иди да видиш ти дали можеш да се оправиш“, и така започнах“, разказва Недялка. Така тя прескача от химията към радиотехниката. Първоначално магазинът се намира на ул. „Екзарх Йосиф“, а по-късно се мести на настоящата си локация.
„Ние бяхме първият магазин за радиочасти след настъпването на демокрацията. Имаше много руски изделия, за които нямаше никакви резервни части. Ние започнахме да ги произвеждаме“, разказва Недялка. Произведените платки продават в магазина.
В началото интересът е огромен и в продължение на няколко години има непрекъснат поток от клиенти, а за да бъдат обслужени, се налага продавачките да работят на три смени. Впоследствие започват да влизат западни стоки и в магазина за радиочасти се продават само елементите, с които вече разполагат – по-стари изделия българско и руско производство.
Сега магазинът е само за любители, които реставрират или ремонтират стара техника. Фабриката за платки пък затваря след агресивното навлизане на китайски елементи, които са на несравнимо по-ниска цена и невъзможни за конкуриране. В онзи период Недялка губи и съпруга си.
Фундаменталният закон
„Малката ми внучка казва: „И днес минах без Закона на Ом“, защото аз все ѝ казвам, че е най-важно него да научи“, посочва Недялка. Дава пример с медните проводници от Севлиево, които продава на килограм. На клиентите обаче им трябват конкретни метри дължина и именно чрез физичния закон тя изчислява точно колко. Включително при първото ми влизане в магазина, когато клиент търсеше елемент за поправката на нагревателя на кафемашината си, а Недялка изчисли по Закона на Ом необходимата дължина на проводника.
Питам я колко често ѝ се налага да прибегне до Закона на Ом, а тя отговаря: „Почти всеки ден!“.
Когато магазинът започва дейност, от ремонта на радиоприемници се интересуват много хора. Днес клиентите му са предимно възрастни, а ученици и млади хора влизат много рядко. Най-често някой, който си е купил красиво радио или касетофон и иска да го възстанови, търси части, за да започне самичък, но за да успее му трябват и умения, коментира Недялка. Допълва със съжаление, че в момента няма много техници.
„Нямаш ли чешко, унгарско?“
Според нея има хора, които все още се занимават с радиотехника не защото им трябва, а защото им е интересно да стигнат до проблема и да го решат. Смята, че днес се търсят почти същите неща, които са се търсили през 90-те, а най-ценни са радиолампите.
„Сега са много модерни усилвателите, направени от някои видове лампи, и те се търсят навсякъде и ги няма. Никой не иска китайското производство. Всеки пита: „Нямаш ли чешко, унгарско?“, казва Недялка.
Има завръщане и към грамофонните плочи и грамофоните. Питам я дали в магазина може да се намери игличка за грамофон, а тя ми обяснява значението на кристалната доза за акорди и колко е невъзможно да се намери оригинална.
„Кристалните дози имат срок на годност 18 години, а те са произведени преди 60. Няма начин да има нова такава“, казва тя.
Кой се интересува от радиотехника?
„Имаше едно момче, което идваше от мъничко – баща му стои на вратата, а то обикаля, гледа, гледа и накрая идва и казва: „Искам това, това и това“. Всичко е огледал и е преценил. Баща му никога не му казваше: „Това не може“, разказва Недялка. Сега вече е студент в Техническия университет. Имала е и клиент – ученик от Австралия, който живеел в България със семейството си.
„Има най-различни хора, интересни – като във всеки магазин“, отбелязва Недялка. Само докато разговаряме, влизат няколко души, които търсят различни неща. Влизат и такива, които просто искат да ѝ честитят новата година. Оказва се, че ситуацията с господина, с когото изчисляваха дължината на проводника по Закона на Ом, не е изолиран случай – често идват клиенти с конкретни проблеми или схеми, по които да търсят възможни решения в магазина.
„Тук повече общуваме един с друг – за какво ли не. Всеки се занимава със своите работи и ние помагаме, колкото можем“, казва тя.
Разказва, че преди година се е оказала и герой във филм – снимачен екип е работил на ул. „Цар Симеон“ и са снимали сцена в магазина, а тя е била в реалната си роля на продавач.
„Бяха заели цялата улица“, разказва Недялка. „Те снимаха – едно движение само колко пъти: двама души влизат в магазина, аз ги насочвам и те отиват там“. Все още обаче не е чула филмът да е излязъл.
Животът на „Цар Симеон“
Според Недялка средата на ул. „Екзарх Йосиф“ е била много различна, а откакто се намира на „Цар Симеон“, се чувства „направо в арабския квартал“.
„Затова съм сложила българското знаме, да се вижда, че магазинът е български“, посочва Недялка. Отбелязва обаче, че съседите ѝ са много коректни и може да разчита на тях – винаги се отзовават, ако има нужда от помощ за нещо.
Ако го нямаше магазина
Недялка няма затруднение да ми отговори какво би правила тогава, защото има и множество идеи, над които работи. Сградата, в която се е намирала някогашната фабрика за производство на платки, днес е читалище – там деца се учат на народни танци, пиано, цигулка, има си и клуб на радиолюбителя.
„Ще си намеря – занимания, колкото искате“, казва Недялка.
Магазинът за радиочасти на Недялка Микова се намира на ул. „Цар Симеон“ 102. Когато влезете, се огледайте внимателно, защото сте на място, на което може да откриете от глава за металотърсач до грамофонна плоча.
Ако искате да още истории като тази, прочетете Рай за художници и (непораснали) деца или От няколко ферарита – до цял магазин.