By Златина Димитрова 
Който не си е мечтал да си отвори бар, си е мечтал да си има книжарница – заради обещанието за истории, които могат да се открият не само сред страниците, но и сред посетителите. „Малката книжарничка край Сена“, „Малката книжарничка на любовните истории“, „Последната книжарница в Лондон“ – не е случайна огромната популярност на романите с подобни заглавия.
Затова и ще започна тази история така:
Някога улица „Пиротска“ била най-популярната търговска улица вероятно не само в града, а и в страната. Именно там се намирало и малко магазинче за детски стоки. Когато след 19 години търсенето на продукти за деца намаляло – дали заради навлизането на моловете, или заради промяната в облика на самата улица, собственичката – Мия, решила да го затвори. Изнасяйки подреденото на рафтовете, виждайки оголващите се стени, Мия осъзнала, че с бебешките стоки може да е свършено, но тя не е готова да напусне това място. Избрала да запълни празното пространство с нещо, което винаги е обичала – книгите.
Така преди 11 години пешеходната част на улица „Пиротска“ се сдобива с първата си книжарница. Името ѝ се изписва с главна буква, защото Книжарницата е само една.
Мия всъщност се казва Ана-Мария, но всички я наричат с името на баба ѝ – дама с германски произход. Помещението, в което се намира книжарницата, пък е наследено от прадядо ѝ – шивач, който се установява в квартала по най-шареното и пъстро време на търговската улица. Още оттогава „Пиротска“ е неизменна част от живота на фамилията.
„На тази улица съм от 30 години – общо взето целият ми съзнателен живот мина тук. Отсреща живеех доста време. Второто си дете родих тук, преди да се преместим“, разказва Мия. Тя си спомня и времето, когато по улицата все още са се движили автомобили.
„Имаше много хора, после дълго време всичко беше в ремонт, за да я направят пешеходна. Идваха хора от цяла България, много чужденци – „Пиротска“ си беше търговска улица“, казва още тя.
Сега обликът на района е променен, защото и хората са различни. Моловете, мигрантската криза и COVID-19 повлияват и на атмосферата, и на търсенията – по-лесно е да си поръчаш книга онлайн например, отколкото да обикаляш книжарниците, смята Мия. „Това не е дреха или обувка да трябва да го пробваш – избираш книга и я слагаш в кошницата“, казва тя.
Кой какво чете
Ако очаквате от книжарката препоръка за книга – недейте. Казва, че отдавна се е отказала, защото често вкусът ѝ не съвпада с този на човека отсреща. „Затова, когато някой ме пита, казвам: това се чете, това го харесват“.
Например когато книжарницата отваря, много популярни са езотеричната литература и книгите на Петър Дънов. В последните 5-6 години обаче няма никакъв интерес към тях, казва Мия. Купуват се по-комерсиални романи като тези на Даниел Стийл, Дейвид Балдачи и Джон Гришам. В последно време се засилва интересът и към българските автори – Георги Господинов, Здравка Евтимова, Виктория Бешлийска, Мария Лалева.
Мия разказва и шеговита история за разликите между това какво се купува и какво се чете.
„Тук беше истерия за „Времеубежище“, защото, естествено, нямаше тираж – когато получи наградата „Букър“, книгата изчезна. Всички казваха – дайте новата книга на Георги Господинов, и аз отговарях: „Не е нова, просто сега спечели „Букър“. Имаше опашки и после – „Тази книга… не успях и 10 страници да прочета“. В крайна сметка всеки си чете каквото му харесва“, казва Мия.
В началото беше…
Започвайки, Мия си представя, че ще има време не само да продава книги, но и да ги чете. Работата обаче не се ограничава само до общуването с посетители и рядко остава време за четене. Разпитвам я за едно специално кътче в книжарницата, в което винаги откривам извадена отстрани книга, която ми грабва вниманието и си купувам. Оказва се, че кътчето съвсем не е специално – просто Мия често оставя там книгата, която тъкмо е прелиствала, преди някой да влезе.
След отварянето на книжарницата Мия слага вътре два фотьойла по примера на места в чужбина, които харесва – да има къде човек да седне и да разгледа книгата. Идеята обаче не е много подходяща за района и не всички посетители на книжарницата влизат заради книгите – някои се отбиват просто за да си почиват на фотьойлите. Така постепенно Мия се отказва от идеята.
Това, което обаче не се е променило от началото досега, е мястото, което заемат детските книги в книжарницата.
Децата – най-добрите читатели
„То си беше 19 години детски магазин и това си ми е на сърцето и на душата. Когато зареждам и играчки, винаги отивам към бебешкия сектор“, казва Мия.
Според нея децата са най-добрите читатели. „Всяко едно дете обича книгите и им се радва. После в училище нещо се случва“, казва тя.
„Сега лека-полека започнаха, слава богу, да им променят задължителната литература, защото иначе от малки ги товарят с неща, заради които започват да изпитват стрес от четенето“, разказва тя.
Говорим си и за потенциала на квартала.
„Много обичам да съм тук. Много обичам да зареждам, да избирам книги. С много любов го правя“, казва Мия.
Казва, че дълго време се е надявала районът да се превърне в арт квартал.
„Пътувайки из Европа и света, винаги съм обичала да ходя по пазарите и винаги районът не е лукс с изискани хора, но е уютно, шарено. Тук някак си не е така. Дано стане“, казва Мия.
Според нея това е възможно и заради сградите, и заради разположението на уличките „една в друга“.
Книжарницата се намира на ул. „Пиротска“ 25. Когато влезете, огледайте се за специалното кътче, в което някоя книга е поставена полегнала сред подредените рафтове.