By Златина Димитрова 
„Poubelle, poubelle*“, казва тийнейджър в парка, докато събира боклуци от зелените площи, а друг тийнейджър върви до него с телефона си и документира процеса по изхвърлянето им в кошчето. Мисля си за тази случка в продължение на дни – дали имат профил в социалните мрежи, в който публикуват видеа с почистване на градски пространства, или пък правят проект за часовете по френски в училище?
Мисля си за това и докато, вървейки по ул. „Княз Борис I“, забелязвам на една пощенска кутия позната табелка с панда. Вероятно всеки, който е виждал поне веднъж знака на WWF – Световният фонд за природата, може да разпознае емблематичната черно-бяла мечка, превърнала се в международен символ за борба за околната среда. Оказва се, че нейният дом в София е разположен на метри от Женския пазар и от ул. „Пиротска“.
„Не сме дошли нарочно в този квартал, просто трябваше да си намерим място, което да ни посреща нуждите, но да отговаря на много ограничения ни бюджет. След голямо търсене попаднахме тук и сме много щастливи“, казва изпълнителната директорка на WWF България Веселина Кавръкова. Срещаме се в офиса на организацията в един дъждовен ден в края на март – месецът, в който българската организация навършва 20 години. Ден по-късно екипът отива в Северния парк, за да почисти бреговете на река Какач по случай Часа на Земята и не се отказва въпреки дъжда.
Офисът на WWF се намира в стара къща с вътрешен двор, който я скрива от реалностите на централна София. Същевременно в съседство се отглеждат кокошки и домати, разказва Кавръкова. Говорим си в стая „Родопи“ – всяка от залите в офиса носи името на планина, природен парк или друг обект, свързан с работата на организацията. В Родопите на WWF има множество саксии с растения и зеленината създава усещането, че човек наистина е сред природата. В залата с нас са и две есетри от плат – символ на усилията на организацията да опази есетровите риби в Дунава.
„Много харесвам квартала тук. За мен е много хубаво, че имаме това мултикулти положение и концентрация на хора от различни националности, магазините за подправки, разнообразните храни“, казва тя.
Самата Кавръкова има отношение към района и защото живее наблизо – в бившия Ючбунар (днешният „Възраждане“). Казва, че страда от развитието на квартала, които има много хубава история, но днес на мястото на старите къщи се строят непрекъснато нови блокове.
„Еколог?! Къде ще работиш?“
„Моята страст към диви животни и дивата природа е от дете“, разказва Веселина Кавръкова. Участвала е в детски кръжоци и различни занимания по опазване на околната среда. Спомня си и за школата по орнитология и природозащита към Института по зоология на БАН.
„Там – вече като тийнейджър – попаднах в страхотна общност и за мен не е имало съмнение, че това ще уча и с това ще се занимавам професионално“, казва Кавръкова. Семейството ѝ винаги е подкрепяло заниманията ѝ, но когато се насочва към екологията, изпитват съмнения.
„Аз съм учила и завършила висше образование през 90-те години, това бяха най-турбулентните години след Промяната. Имаше много голяма неяснота всъщност с това занимание как ще се реализираш“, отбелязва тя. Освен това в семейството ѝ преобладават по-типичните професии – лекар, инженер, учител. За еколог възниквал въпросът: „Къде ще работиш?“
Според Веселина Кавръкова обаче с младостта и липсата на житейски опит човек е склонен да не слуша „по-мъдрите възрастни“, което понякога е хубаво.
„Все ми се струваше, че ще се намери начин да станат нещата. То така се и оказа. В крайна сметка, ако много силно вярваш в това, с което се занимаваш, по един или друг начин то ще бъде възможно“, казва тя.
От мечта до реалност
Дейностите на WWF в България започват още в края на 90-те години, но чрез партньори, защото организацията все още не присъства официално на нашата територия.
За Кавръкова WWF е организация емблема и да работи за Световния фонд за природата е мечта.
„Като много млад професионалист съм си мислила какъв е шансът да попадна и аз там – получи ми се. Успях да започна работа във WWF през 2002 г.“, казва тя. Присъединявайки се към Световния фонд за природата, се потвърждава очакването ѝ, че с организацията споделят едни и същи ценности. Постепенно започват усилия за създаването на клон на WWF и в България. Това става преди точно 20 години – през 2006 г. За този период организацията се разраства и вече за нея работят близо 50 души с най-различни професии – не само еколози и биолози, но и хора, които се занимават с дарителство, счетоводство, маркетинг.
От появата на WWF в България до днес много неща са се променили – страната вече е част от Европейския съюз, еврозоната и Шенген. С времето подкрепата към дейностите по опазване на околната среда се увеличава, като Веселина Кавръкова подчертава, че българското общество винаги е било чувствително на тема природа. За пример дава протестите в края на 80-те години на русенските майки срещу замърсяването на въздуха, довели до промяна в обществения ред. Отбелязва, че част от първите граждански организации в България в началото на 90-те са именно екологичните. Според нея все повече хора осъзнават, че опазването на природата не е абстракция, а е директно свързано със здравето, сигурността и икономическия просперитет.
Това, което не се е променило обаче за тези 20 години, е неспазването на законодателството в сферата на екологията и подклаждането на конфликта между икономическо развитие и опазване на околната среда. Същевременно в последните години екологичните теми са отстъпили позиции и в политическия дневен ред, и в медийния.
„Постепенно с времето [темата] някак се смъкна надолу и това ми е голяма лична болка – променящият се климат и загубата на природа са остри проблеми и за мен стоят наравно с икономически, вътрешна и външна сигурност, но политически не се зачитат така“, отбелязва тя. Същевременно политическата подкрепа е ключова, за да се стимулира и бизнесът да върви в посока опазване на околната среда.
„Аз съм убедена, че в някакъв момент тенденцията ще се върне обратно на правия път. Лошата новина е, че нямаме много време“, отбелязва Кавръкова. Колкото повече време минава, толкова по-трудно се обръщат тенденциите и толкова по-скъпо е връщането в правилната посока, отчита тя.
Любимата спечелена битка
През 2017 г. актьорите Джаред Лето и Леонардо ди Каприо се включват във важна за WWF България кауза – съхраняването на Национален парк „Пирин“, който е част от световното природно наследство на ЮНЕСКО.
„Националните защитени територии са само 5% от площта на страната, а парковете са под 2%“, казва Кавръкова. Въпреки малката територия под такава форма на защита, натискът за развитието на ски инфраструктурата в района е сериозен.
Усилията за съхраняване на Пирин съвпадат с международната кампания на WWF за опазване на обектите на ЮНЕСКО. Така въпросът за съдбата на националния парк достига до хора по целия свят, а петицията, която WWF България организира за защитата му, е подкрепена от над 100 000 души от всички континенти.
„Това е много голям highlight (върхов момент – от англ., бел. а.) в нашата работа, голяма гордост и признание, че всъщност природозащитната общност е глобална и всеки може да има отношение към нея, независимо къде живее и за какво се бори – дали за нещо пред вратата му, или на друг континент“, казва тя.
Сред важните моменти от работата на организацията у нас откроява и пускането на есетрови риби в Дунава – дейност, която само WWF България извършва, и възстановяването на крайречната гора близо до град Стамболийски.
Веселина Кавръкова с една от есетровите риби от плат. Снимка: Златина Димитрова
„Има много моменти на осъзнаване, че има смисъл това, което правим. Аз никога не съм имала съмнение, но когато получиш доказателства, е много удовлетворяващо и си казваш, ето – има смисъл“, казва още тя.
Войната за климата
Въпреки спечелените битки промените в климата и загубата на природа продължават със страшни темпове. „За съжаление, това е битка, която не се очертава да спечелим за момента“, отчита Веселина Кавръкова.
„Ние виждаме, че повишаването на температурите е изтървано до степен, каквато не допускахме, че ще видим в нашия живот“, казва тя и отбелязва съпътстващите затоплянето суши и наводнения.
Допълва и че според доклада „Жива планета“ на WWF от 2024 г. година 73% т наблюдаваните популации на гръбначни животни са изчезнали, а най-засегнати са сладководните екосистеми.
Обсъждаме и това колко често опазването на околната среда се представя като противостоящо на икономическото развитие, докато всъщност бързите печалби често показват реалната си цена в бъдеще. „Няма смисъл от подобен подход. Обичайно обикновените хора и малкият бизнес плащат цената, а не големите икономически интереси“, казва тя.
„Опазването на природата не означава заграждане на резервати, през които и пиле не може да припари. Това е една погрешно налагана концепция от не много добронамерени икономически интереси“, казва тя. Кавръкова допълва, че е нормално човек да иска да живее добре и според нея винаги има начин един проблем да се реши благоприятно и за двете страни.
Как можем да опазваме природата в града
Човек най-добре защитава това, което познава, затова и оттук трябва да започнем, казва изпълнителната директорка на WWF. Призовава хората да подават сигнали, ако видят нередност, като например кастрене или сеч на дървета, или посягане на зелените площи.
Поливане на съхнещи фиданки, хранилки за птици през зимата, включване в инициативи за чистене на града или садене на дървета, градско земеделие, отглеждането на цъфтящи растения на терасата – това са само част от начините да помагаме на природата в града, които Веселина Кавръкова изброява.
„Да покажеш на децата си природата, да им създадеш отношение, да ги водиш в зоопарка, навън – в зеленото“.
Офисът на WWF България се намира на ул. „Княз Борис I“ 147.Там, освен есетровите риби от плат и множеството растения в стаите, може да видите още кошове за разделен боклук и буркан, в който през седмицата събират отпадъци за компост. Член на екипа разполага с компостер, който захранва с материала, а той се завръща в офиса под формата на тор за красивите растения в офиса.
*Отпадък, кошче за боклук – от фр.
Ако искате да прочетете в блога още текстове като този, предлагам ви Александър Иванов – връзка поезия в сърцето на Женския пазар и Макси – бунтовникът с кауза от Rebel Store