By Златина Димитрова 
Започвам с уговорката, че това трябваше да е част от по-голям текст, който да обединява галериите „Пунта“ и Cable Depot. В процеса на писане обаче почувствах, че колкото и близки да са двете галерии, всяка от тях има своя самостоятелен път. Така например, ако „Пунта“ привлече вниманието ми с гигантски динозавър на стената, то Cable Depot ме изненада с изложено гигантско броколи. Докато в едната галерия висят скулптури от стъкло, в другата може да седите върху малки кубчета или да ги подреждате. И двете пространства са сред новите на Женския пазар, които променят облика му и показват, че неподходящи места за изкуството няма – дори напротив.
Жаргонно „пунта“ може да значи позьор, а може да се използва и за някаква лъжа, или измама. Единственото измамно в галерия „Пунта“ обаче е размерът ѝ – на зрителя, който надниква през стъклото и вижда цялото пространство, тя може да се стори малка. Идеите, които отстоява обаче, се разгръщат на много по-голяма площ.
В началото бе „Поста“
Всичко започва с една витрина и то не на Женския пазар. „Поста“, която се намира на „Дондуков“ 34, е изложбено пространство, в което не може да се влиза – гледа се само от улицата, а проектите, представяни там, са съобразени с характера на мястото. Идеята се ражда по време на ковид, когато има ограничения за влизането в културни пространства, разказва Бояна Джикова, която съоснователка и на „Поста“, и на „Пунта“, заедно с Аарон Рот и Викенти Комитски.
„Витрината имаше много голям успех с интерес към авторите, които представяхме“, разказва Бояна. Тогава, покрай множеството затворени магазини, Викенти Комитски открива мястото, на което първоначално се помещава „Пунта“ – бижутерско ателие. Нанасяйки се, галеристите запазват всички знаци от предишното предназначение на пространството, които указват, че там се предлагат бижута, изработват се брачни халки, извършват се поправки. Заради запазените знаци на бижутера редовно някой влиза да попита дали поправят пръстен. Само че вместо това вътре се представя съвременно изкуство, което определят като „траш арт“.
„Няма такъв термин, но ние решихме да го контекстуализираме в смисъла на по-ефимерни, пънкарски, хаотични изложби, чийто живот беше обоснован от срока им. Имали сме изложба от желе, изложба, в която таванът пада. Тогава искахме да направим обратното на комерсиална галерия и да предоставим пространство, в което художниците могат да експериментират, без да се стремят към продажби“, разказва Бояна. Затова и галерията продължава се финансира от различни донори – държавни и частни институции.
Кръщават галерията „Пунта“ по идея на Викенти Комитски.
„Той искаше да направим такова пространство на хаоса и на експеримента, пънк. „Пунта“ ни се стори подходящ софийски жаргон точно за това. Някак си остана името и сега няма мърдане оттам“, казва Бояна. Всъщност те влагат в думата смисъла на „човек, който не си изпълнява обещанията“.
Постепенно галерията се разраства на идейно ниво, показва немалко имена, представяни на световни изложения, като програмата ѝ е поделена поравно между български и международни автори. Постепенно пространството на бижутерията им отеснява и започват да търсят нова локация. Викенти Комитски открива мястото, на което се помещава в момента „Пунта“. Новият си дом търсят заедно със съседната галерия Cable Depot, която макар и с различен профил и различна стратегия, открива близост с „Пунта“ по отношение разбирането за това какво е изкуство.
„Решихме едновременно да отворим двете пространства и понякога да се колаборираме – да координираме откривания или пък една изложба да се разпростре в двете пространства. През ноември ще имаме един художник в двете галерии“, разказва Бояна.
Път на младите
В „Пунта“ се представят не само утвърдени имена, но и млади артисти.
„Много държим на това – галерията да остане и пространство, в което млади автори могат да показват“, подчертава Бояна. През 2023 г. галеристите започват менторска програма, в която събират млади автори с опитни художници, които да ги преведат през творческия процес до първата самостоятелна изложба.
Галерията си партнира и с Националната гимназия по приложни изкуства „Св. Лука“, като художници, които правят изложбите си в „Пунта“, водят и уъркшопове за ученици между 10-и и 12-и клас, и ги запознават със спецификите на конкретната медия, с която работят.
„Има кратка лекционна част, свързана с практиката им, с други международни художници, които работят с подобна естетика или тематика, и после има уъркшоп, в който се учат да правят конкретни неща“, разказва Бояна.
За нея е важно учениците да имат по-близък контакт с художници, активни на съвременната сцена, които да покажат и друг подход към изкуството, освен по-класическия, който преобладава в училище. Дава като пример за положителен резултат от това партньорство успехът на момиче, присъствало на уъркшопа на Виктор Петров за отливане на предмети от латекс, което печели национално състезание по изкуства, използвайки именно тази техника.
Време за медиация
Това, че „Пунта“ не е малка галерия, се вижда и по приоритетите, които си поставя. Сред важните за създателите ѝ линии е и културната медиация. Бояна разказва за събитие покрай фестивала „Девет слона“ през юли, към което са се провели и уъркшоп за деца и възрастни.
„Беше супер, защото на едно място имаше хора, които живеят на пазара, хора, които работят на пазара, хора от арт средите. Смесват се публиките“, казва Бояна.
Отчита и че откакто галерията се намира на Женския пазар, влизат много повече хора, отколкото на предходния адрес.
„За мен това е прекрасно. Изкуството е за всеки, който е готов да прояви необходимата чувствителност и да отвори съзнанието си към него. Все пак е въпрос на търпение, внимание и грижа, която е двустранна – от публиката и от съответната институция. Аз смятам, че с правилната културна медиация и разговори с хората, през кураторския текст или през такива събития, каквито планираме вече с всяка една изложба, творчеството на конкретен художник или груповата изложба може да достигне до всеки, който е отворен за това“, казва Бояна. Тя посочва, че хората са любопитни и ако има нещо неясно, през разговор се стига до разбиране.
„Срещали сме критики, че представяме елитистко изкуство на Женския пазар, че трябва да показваме по-разбираеми неща. Аз мисля, че това е подценяване на публиките, защото всички ние живеем в един съвременен, глобален свят и всеки има вътрешен свят и възможност да се асоциира, да се припознае в нещо“, споделя Бояна.
„По-скоро смятам, че трябва да се стараем да обясняваме по-добре изкуството и да работим за културна медиация“, отбелязва тя. Струва ѝ се, че малко по малко се получава.
„В началото някои хора ни питаха какво е галерия. Има такива, които никога не бяха влизали в галерия, и вече ни посещават, което много ме радва“, отбелязва тя. Казва, че малко по малко хората наоколо са свикнали с тях и вече всички ги познават.
От „траш арт“ към „Пазар на желанията“
„Тук железариите работят и в събота. Ако ни потрябва нещо за инсталиране на изложба, има всичко веднага, което е огромен плюс, когато имаш галерия“, казва Бояна шеговито.
С нанасянето на галерията на Женския пазар, „траш арт“ концепцията се изчерпва. За 2025 г. кураторски фокус е „Пазар на желанията“, като почти всички изложби до момента са пряко или косвено свързани с пазара.
„Голяма част от произведенията в изложбата на Викенти Комитски например, бяха създадени с глина, закупена от грънчарското ателие на майстор Еленко Димитров на Женския пазар. Преди това имахме изложба, посветена на ритуалите и пречупването им през консуматорското общество, с пърформанс на Берлинския колектив Оtucha, който се осъществи в галерията, но и на самия пазар, между плодовете и зеленчуците, с народни песни за преминаване към пролетта. Имали сме изложба с манекени, препратка към търговците пред „Пунта“, казва Бояна и допълва, че се опитват с изложбите си да „играят“ и с пазара и неговите особености.
„Мисля, че и догодина ще продължим в тази посока, въпреки че планираме малко по-големи институционални партньорства с организации от други държави“, казва Бояна.
Според нея потенциалът на Женския пазар е много голям. Това е и една от основните локации, на които идват чужденци, когато искат да разгледат София.
„Пазарът е толкова богат, има толкова много теми. За мен това е важно, защото по този начин изкуството се отнася до живия живот, не се върти в сферата на изкуство за изкуството, а има конкретен отзвук спрямо актуални теми“, казва Бояна. „Разбира се, от време на време се случва да показваме и проекти, които се занимават с по-теоретични казуси от сферата на изящните изкуства – опитваме се да не лимитираме тематиките и да не ограничаваме самоцелно художниците в изразните им средства“, посочва тя.
Отбелязва, че на пазара вече има четири галерии („Пунта“, Cable Depot, Sarieva Gallery @ DOT Sofia и галерия „Сердика“ – бел. а.).
Сложната екосистема на пазара
„Аз съм много щастлива, че сме тук. Никога няма да се преместим, ако зависи от мен. Най-много да си намерим по-голяма галерия на пазара“, казва тя. Смята, че хората на пазара са много дружелюбни, много отворени и любопитни.
„Това е много по-сложна екосистема от нужди, групи, напрежения, любов“, казва Бояна.
Посочва, че много я е тревожило това, че сцената в България е много малка често публиката на една изложба се състои от лица, които се занимават със изкуство и „се въртят едни и същи хора“. На Женския пазар подобен проблем няма – в галерията влизат наистина всякакви посетители.
„Хората, които живеят и работят на пазара, идват и ни казват, че са много щастливи, че сме тук, което за нас е маркер за успех, защото това е най-важното всъщност“, казва Бояна.
„Смятам, че всички трябва да имат равномерен достъп до културно съдържание. Плюс това галерията е безплатна – всеки може да влезе и да разгледа. Ние запазихме този ефект с витрината, който имаме във всичките си пространства, така че изкуството може да се види и отвън, ако някой се почувства прекалено срамежлив да влезе, въпреки че всички са добре дошли“, допълва Бояна.
На 7 ноември предстои откриване на изложбата на британската художничка Лиз Елтън, която работи с компостирани материали. В творбите ѝ ще има вложени семена от Женския пазар.
„Идеята е, че работите се променят с времето и накрая могат да бъдат засадени или пък просто да изчезнат. Нея я избрахме заради връзката с пазара“, казва Бояна.
Галерия „Пунта“ се намира на ул. „Стефан Стамболов“ 37 и работи от четвъртък до събота в диапазона 15:00 ч. – 19:00 ч. До края на октомври можете да разгледате изложбата на Никола Грозданов „Наяве“, част от официалната програма на Международното биенале на стъклото.
Може да откриете повече за „Пунта“ на сайта ѝ, в Instagram и във Facebook.
Ако има интересен човек или място от квартала, за което искате да узнаете повече, пишете ми на contact@facesoftheblock.com или тук.