By Златина Димитрова 
В картината „Риболов“ от руския художник Василий Перов достолепен господин с черна шапка и очила се е привел към водата и гледа какво се случва с въдиците. Сякаш е видял риба, която аха-аха да клъвне. Репликата на тази картина, създадена от неизвестен български художник, наднича към вратата на малкото магазинче за художници на бул. „Стефан Стамболов“ 1 и аха-аха да заговори всеки, решил да прекрачи прага с арт проект наум или с някоя творческа задача за училище.
„Санди арт“ е мястото мечта за всички нас, непорасналите деца, които не се страхуват да се изцапат, а точно обратното – търсят си повод да се омажат в бои. Не е изненада и че наред със сериозни художници, голяма част от клиентите са именно деца.
„Наистина са много приятни. Не са киселите възрастни. Възрастните сме вече толкова обременени с ежедневието… Не че и децата не са, но като че ли не го осъзнават като нас. Слава богу, са по-добре. Като ти се усмихнат, и животът ти се усмихва!“, казва Стефка, която е собственик на магазинчето.
„Санди арт“ съдържа по буква от имената на всеки член на семейството, участвал в създаването му. А и когато синът ѝ Александър бил малък, баба му го наричала Санди, а с това името съвсем се затвърждава. Стефка работи на бул. „Стефан Стамболов“ от 24 години, като преди да има магазинче за художници, семейството притежава магазин за строителни материали в съседното помещение. Навлизането на големите строителни вериги обаче „удря“ бизнеса и се налага да затворят. До този момент са прекарали толкова време в района, че избират да останат и да правят нещо друго.
„Решихме да е магазин за художници. Впоследствие се установи, че е по-скоро хоби магазин. Художниците, ако нямат поръчка, не рисуват“, отбелязва Стефка. Затова пък сред клиентите ѝ преобладават децата, на чиито посещения тя винаги се радва. След пандемията има и много лекари, които използват изкуството за терапия.
„Много помага. Наистина“, смята Стефка.
От глината на двора – към керамиката
Мястото е известно и заради малките бели фигурки за оцветяване, сред които можете да откриете от прасенце касичка до целия отбор на „Пес патрул“ или армия от супергерои.
Животът на Стефка винаги е бил свързан с изкуството. Говори за това обаче така, сякаш е станало случайно. По време на срещата ни се убеждаваме, че случайности не съществуват. Чичото на Стефка е химик, но някога е кандидатствал в Художествената академия.
„Имахме на тавана негови стари картини и торби с моливи. Рисувахме много с тях – малки моливи, изядени и съвсем мънички. Торби с моливи! Рисувахме много. Такова очарование имаше в торбата цветни моливи на фона на това, че в книжарниците нямаше нищо“, спомня си Стефка. „Може би оттам. Има наследственост в нещата“, допълва.
Самата тя е учила в специалност „Керамика и стъкло“ в тогавашния техникум, а днес Професионална гимназия по керамика в Елин Пелин. „Ние бяхме т.нар. „заводски училища“ – ти си кадър към определен завод. Завършваш това и отиваш там да работиш. Само че ние, когато завършихме, заводът го изринаха с багера“, разказва Стефка.
Така или иначе никога не е имала желание да работи в завод – правила го е в продължение на година и ѝ е било достатъчно. „Там си като роботче – взимаш плочки, слагаш плочки, гледаш да не избяга картинката. Ако избяга – отива за брак, глобяват те и оставаш да печеш плочки. Нищо арт няма в това. Няма нищо хубаво, но пък е опит“, отчита тя.
Всъщност като ученичка кандидатства в техникума по керамика, защото рисува хубаво. По онова време за нея, като дете от Нови хан, има два варианта, които не включват учене в София – техникума или шивашкото училище. Казва, че ако е имала избор тогава, сигурно е щяла да избере шиенето, защото много ѝ е харесвало да шие. Керамиката обаче ѝ става слабост. Казва, че глината е много добра терапия: „…нещо истинско – това, върху което ходим, има енергия в нея, зарежда“.
„Спомням си, като дете, в градината при нас имаше много глина, и съм си правила животинки от глина. Отгоре лепях пластилин, за да са цветни. Има някаква насоченост съдбата, според мен не е току-така“, казва тя и допълва, че като се замислиш, все нещо си правил назад във времето, което е свързано с това, което правиш днес.
Може би някъде тук можем да открием и причината зад множеството керамични фигурки за оцветяване – запазена марка на магазинчето.
От пещите в Троян
Всъщност фигурките се изработват от нейни колеги от Троян, завършили Националното училище за приложни изкуства в града. Цялото им семейство се занимава със създаването на тези любими на децата малки бели скулптури. „Първия път, когато им бях на гости, беше все едно съм си у нас – мирише на глина. Когато си запалил пещта, има много интересен аромат, докато [глината] се пече. И всичко е бяло и мръсно – мечтата на всяко едно дете да се поизцапа“, разказва Стефка.
Фигурките, които продава в магазинчето, са толкова познати, че има клиенти, които са оцветявали като малки, а сега идват заедно със собствените си деца, за да купуват на тях. „И аз се чувствам така все едно съм наистина динозавър“, шегува се Стефка.
Всичко е свързано – но не и в учебните програми
Изкуството и децата преминават като общ лайтмотив през целия ни разговор. Според Стефка в училище се набляга основно на българския и математиката, а другото остава на заден план. „А не бива. Всяко едно нещо е свързано“, отбелязва тя. Казва, че доста училища наемат млади учители от художествени училища, които искат да научат децата на много неща, на различни техники, които родителите им не разбират.
„Децата трябва да са креативни, рисуването и правенето на неща [с ръце] помага и на мисленето, помага и на това да можеш да пишеш хубаво“, отбелязва Стефка.
„Ние шиехме, бродирахме, какво ли не правихме. А сега, като им поръчат пера за калиграфия или нещо да рисуват, родителите казват: „А, те ще си извадят очите!“. Ние не сме ли си вадили очите? Във втори клас съм шила с игла, как така сега не става?“, отбелязва тя.
Промени във времето и пространството
Магазинът за строителни материали на семейството на Стефка е съществувал от 2001 г. По това време на ул. „Стефан Стамболов“ има шест подобни магазина. В момента няма нито един заради големите строителни хипермаркети. Стефка отчита, че натиск се усеща и върху хоби магазините, които доскоро са се борили срещу конкуренцията на места като „Джъмбо“, но сега страдат и от навлизането на китайските платформи за пазаруване.
„Тему“ ни съсипва отвсякъде. Реално, сега се замислям – няма никакво търсене на нищо, защото няма клиенти, ти не знаеш какво да заредиш. Обезкуражаващо е, но се надявам и тази криза да я минем“, казва тя.
Същевременно наблюдава и друга тенденция – много деца идват в магазина да търсят материали за арт проект, след като са гледали видео как се прави в Tik-Tok.
Докато си говорим, думите ни се преплитат с музиката от радиото – неизменният рок, който звучи в магазинчето за художествени материали. Pink Floyd припяват So, so you think you can tell/Heaven from Hell, а през вратата, под погледа на Рибаря с очилата, влита запъхтяна дама, която търси дебел картон, от който внукът ѝ да си направи щит за училище. С малко въображение всеки може да се окаже рицар, дракон или да се почувства поне малко художник с правилните материали. Или поне да оцвети керамичен динозавър, за да не се чувства като такъв.
„Санди арт“ се намира на бул. „Стефан Стамболов“ 1. Когато влезете, огледайте се дали някъде няма да откриете картина с балерина.
Ако има интересен човек или място от квартала, за което искате да узнаете повече, пишете ми на contact@facesoftheblock.com или тук.
Ако искате да още истории като тази, може да се надникнете в Малката книжарница на улица „Пиротска“ или да проверите как се стига От няколко ферарита – до цял магазин.