Александър Иванов – връзка поезия в сърцето на Женския пазар

женски пазар

инфаркт на миокарда
в сърцето на
стара София

Това стихотворение на поета Александър Иванов е едно от няколкото във втората му стихосбирка „Анархия на сърцето“, вдъхновени от Женския пазар в столицата. Това за него не е мястото за купуване на плодове и зеленчуци, а квартал, с който е свързан целият му живот.

Александър е икономист по образование, занимавал се е с финансови инструменти, а в момента работи в сферата на дигиталния маркетинг. Част е и от редакторския екип на списание „Нова асоциална поезия“. Може да го срещнете из уличките на Женския пазар да разхожда кучето си Арти с чаша какао или чай в ръка, тъй като отдавна е отказал кафето.

Връзката на Александър с Женския пазар започва над столетие преди да се роди, когато около 1910-1915 г. неговият прапрадядо Лазар Доновски пристига в София от Ресен (в днешна Северна Македония) и се установява тук.

„Идват първо негови комшии от улицата в Ресен и взимат съседно място. Както са живели там на улицата в Ресен, така един по един купуват места и започват да живеят тук“, разказва Александър. Прапрадядо му се жени в София, построява малка къща и отваря бакалница в съседна сграда.

Александър разказва за съседката си Красимира, в чийто дом има снимка на нейния дядо и неговия прапрадядо пред къщата, на която пише „Бакалница „Доновски“. Прапрадядото на Александър се издига до председател на еснафското дружество на бакалниците и през 1924 г. завършва къщата, в която днес живеят наследниците на рода.

Има период, в който сградата не принадлежи на фамилията – след Девети септември (1944 г.) им е оставен само един етаж, на който живеят няколко семейства заедно. Въпреки това Александър подчертава, че от рода му излизат основно хора с високо образование и значими професии – лекари, биолози, а дядо му е бил химик. През 90-те години фамилията Доновски успява да си върне къщата, а етажите се разпределят между роднините. Александър също заживява там със съпругата си през 2012 г. 

„Запазихме си къщата и никой от нас не мисли да живее някъде другаде“, обобщава Александър и допълва, че до голяма степен това е историята, която споделят всички къщи на улицата.

Шегуваме се за това колко е важно да се разбираш със съседите си, когато казва, че хората, купили имоти на Женския пазар преди над 100 години, са си купували паралелно и места на гробищата. „Както са ти съседите тук, така са ви и гробовете там“, казва Александър.

Кварталните дела

Проблемите, които срещат живущите в района на Женския пазар, са сходни. Затова и те се обединяват, за да опитват да се борят срещу тях.

„Боклукът беше страшно много. Нищо не се хвърляше в кофата, търкаляше се по улицата, страшна мизерия, смрад – това беше проблем, който е нетърпим и ти е пред очите“, казва Александър. Така през 2022 г. се ражда сдружение „Граждани за облагородяване и модернизация на Женския пазар“, председател на което е той. Подчертава, че сдружението е с идеална цел.

Коментира състоянието на зеленчуковия пазар с ламаринения му покрив, който спред него е зле проектиран и амортизиран.

„Тази ламарина не подхожда архитектурно, няма нищо общо с къщите и с облика на стара София“, казва той. Жители на квартала започват да организират срещи с ръководството на пазара и местните власти, за да опитат да променят това. Оказва се, че никой не им обръща внимание, когато търсят промени поединично. В квартала обаче живеят юристи и специалисти от различни професии, така че сдружаването става естествено и жалбите, подавани от тях, придобиват по-голяма тежест.

„Всички институции знаят нашето желание – ние искаме да модернизираме този пазар, да бъде европейски тип, тази ламарина да я няма“, казва Александър. Според него трябва да се реорганизира пространството за търговците, така че да имат достъп до ток и вода.

Потенциалът на Женския пазар в XXI век

Районът е много интересен за чужденците и идват много гидове, които обикалят пазара, но като нещо екзотично, а не като туризъм, който да подпомогне икономиката на квартала, въпреки наличието на места за пазаруване, смята Александър.

„Аз мисля, че макар в този си вид социално-икономическият му фактор да е почти изчерпан, все пак с модернизация може да се засили поне социалният фактор“, отбелязва той. Според него пространството може да се аранжира по по-различен начин.

„Идеята е да е по-площаден – като застанеш на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ да можеш да виждаш Лъвов мост. Иначе всичко друго е добро убежище за незаконни и противообществени дейности – крият се да уринират, хвърля се боклук, вечер не се чувстваш безопасно“, казва още Александър.

Отбелязва, че в момента сергиите са разположени така, че пазарът се затваря вътре в себе си, а би било логично да бъде разпределен потокът от хора между двата тротоара, които сега се оказват място за изхвърляне на боклуци.

Първият по-голям проект, който ще се осъществи след активното включване на сдружението, е обновяването на сергиите за цветя в началото на Женския пазар откъм бул. „Сливница“. Предстои пространството да се превърне в площад със стъклени павилиони, на които ще се настаняват приоритетно цветарите.

„Да бъде добър нов вход, с улични лампи с цветя, всичко да бъде съобразено с Лъвов мост и стара София, да се получи някакъв ансамбъл, да е новото лице на пазара“, казва Александър за идеята. Допълва, че проектът се реализира след две години чакане да бъде разгледан от общинския съвет.

Сред другите въпроси, по които се работи, е чистотата в частта на зеленчуковия пазар, където в момента осем кофи за боклук са разположени накуп, а предстои да бъдат разпределени, така че да не се концентрира отпадъкът на едно място.

„Другият основен проблем е, че няма касови апарати. Това ни е също борба, която обаче, естествено, се заглушава всякак“, казва още Александър. Той подчертава, че по закон всички са длъжни да имат касови апарати, което не се случва.

„Това ще е голям фактор, който ще редуцира и смени самите търговци“, казва той, като посочва, че и в момента около 30% от сергиите стоят празни.

„Да продаваш гнил зеленчук, да лъжеш бабите и да не плащаш данъци… обаче, ако се плащат данъци, наем, да имаш условия – ще дойдат други търговци“, смята Александър. Той констатира, че хората от нашето поколение не пазаруват на Женския пазар и не го припознават като място за срещи. Според неговата визия тук може да има не прекупвачи, а фермерски пазар, който да работи два дни в седмицата. Така хората биха били по-склонни да идват в тези дни, ако знаят, че ще си купуват продукция директно от производителя. Същевременно през останалото време може да се организират фестивали, пространството да се предоставя под наем за други събития. 

„Няма как да няма пазар. Просто трябва да се модернизира. Трябва да накараш хора от цяла София, млади хора, да го припознават и да започнат да идват тук. Да не е само мизерия, мръсотия и гнили зеленчуци“, казва Александър.

Надява се, че след като Класическата гимназия се нанесе в сградата на 13-о училище ще има промяна и лека-полека ще се смени и средата.  

„Със сигурност [на Женския пазар] е по-добре [отпреди]. Дълги години, след като се направи ремонта на тази част, местните като че ли остаряха и наследниците им все още не живееха тук. Имаше затишие от около 10 години, в които нямаше съпротива срещу институциите – община, общински съвет и пазара, и те си правеха каквото искат. Естествено, някак си пазарът се маргинализира“, смята Александър. Сега обаче ситуацията е различна заради завърналите се наследници и млади семейства.

Защо Женският пазар се казва така?

Има различни версии за името на пазара. Според една от тях се казва така, защото предимно жени са пазарували от сергиите. Според друга пък продавачките били жени. Версията за произхода на името, която Александър споделя, е за пазара на слугини – от малките населени места в София са идвали момичета, между които заможните домакинства да избират, за да наемат за работа в домовете си.

 „Много е странно, като питат: „Как живееш тук“. Аз от дете много съм седял при дядо ми и прабаба ми, те са ме гледали тук и тази къща си е от моето детство“, казва той.

„Тук има стари еврейски родове, тази мултикултурна среда я няма никъде и хората живеят в поносим мир помежду си“, отбелязва Александър.

„Църквите – имаме православна, католическа, синагога и джамия в един квадрат – това е един малък Йерусалим, в който много рядко се случват пререкания на верска основа и някак си тук се спазва този общ език на комуникация между тотално различни хора“, казва още той.

„Обединяващото явно е кварталът – няма какво друго да е. Всеки го припознава като свой. Въпросът е всички да имаме енергията да го променяме заедно към по-добро, а не да го оставяме да се разруши“, допълва Александър.

Може да срещнете Александър Иванов по улиците край Женския пазар с каишката на Арти в ръка. Ще го познаете и по високия ръст и сериозния поглед, който е „за заблуда на противника“ – Александър е позитивен и интересен човек, с когото няма да проведете скучен разговор. Може да го видите и на някое от литературните четения, организирани всеки месец от „Нова асоциална поезия“.

Ако има интересен човек или място от квартала, за което искате да узнаете повече, пишете ми на contact@facesoftheblock.com или тук.