By Златина Димитрова 
Ако вървите по ул. „Екзарх Йосиф“ в посока Женския пазар, то почти до входа му, преди ъгъла с ул. „Цар Самуил“, ще видите едно малко магазинче, което може и да не забележите, освен ако не вървите с дете. Ако за ръка обаче държите едно малко любопитно момче, което освен това може би харесва колички, то тогава този магазин ви е добре познат и сте прекарали пред витрината му дълги часове от живота си. Не се заблуждавайте – това не е магазин за детски играчки, а място, на което можете да се сдобиете с колекционерски diecast автомобили.
Магазинът на Мариела Атанасова има огромна притегателна сила за всички, които обичат автомобили, колекции или просто някога са били деца. С други думи – място, което, след като видите веднъж, ще ви кара поне да позабавяте крачка при всяко следващо преминаване.
Всичко започва на шега
„Навсякъде, където и да отида, на всички им е много странно – жена да се занимава с това и да продава коли“, казва Мариела – собственик на магазина от 30 години. Първоначално мястото не предлага колички, а… дрехи. Мариела обаче разбира, че това не е за нея, и дълги години продава домашни потреби, после – канцеларски материали.
„Преди 10-ина години, когато канцеларският бизнес започна да позамира заради големите магазини и „Левчета“*, съвсем случайно заредих колички и страшно много хора започнаха да идват и да се интересуват от тях“, разказва Мариела. И така ѝ хрумва да се насочи изцяло към това. Владеейки италиански, тя се свързва с различни фирми, които предлагат колекционерски автомобили, и започва да търси откъде може да ги внася.
„Аз съм си шефът, аз се занимавам с доставки, аз си ги продавам и затова търсех стока от първа ръка – да има нещо интересно, и така започнах“, разказва тя. Лични за нея обаче интересът към колекционерските автомобили тръгва значително по-рано.
„Някога имах колекция от ферарита“, разказва тя. Няма конкретна причина, която я е провокирала да ги събира, просто си е купувала различни модели ферарита, откъдето намери – бензиностанции, магазини.
„Съвсем случайно. Малко на шега. Сега ежедневието ми е свързано с колите“, отбелязва Мариела.
От първата ѝ колекция обаче нищо не е останало, след като е попаднала в ръцете на племенниците и децата ѝ. За сметка на това страстта към колекциите не е изгубена. В момента събира малки модели на бусове „Фолксваген“ – в размер 1/64.
„За мен те носят особен чар“, казва тя. Пази си обаче и други, по-големи модели на коли, които са я „грабвали“ през годините, и някои от тях излага в магазина.
В света на колекционерските автомобили
Всъщност diecast се наричат металните модели, които са в различни мащаби. Има и смолни модели, но Мариела предпочита металните. Има коли от лимитирани серии, които вървят със сертификат, както и по-масови модели.
„Като цяло предпочитам ретро автомобилите – по-старите, по-класическите“, казва тя. Макар нейната колекция да е основно в размер 1/64, най-популярният размер за събиране е 1/43. Казва, че се е възродил и интересът към 1/64.
„Аз продавам и се заглеждам повече по по-големите коли. Там някак си можеш да видиш и повече детайли. Особено когато моделът е отваряем – да отвориш врата, капак, багажник“, казва тя.
Соц носталгия и „Бързи и яростни“
В магазина на Мариела няма да откриете модели от „Формула 1“. За сметка на това може да видите различни модели от времето на социализма. Казва, че носталгията е причина много хора да търсят именно такива возила.
„Доста често се случва примерно хора да влизат да видят даден модел, да се върнат в детството, или търсят модел, който е карал баща им, дядо им – като спомен“, казва Мариела. Оказва се, ако се съди по клиентите на магазина, че в България и сред колекционерите популярни са онези коли, които виждаме и по улиците – BMW, Мерцедес, по-рядко се търсят Audi и Porche. Сред колекционерите интерес има и към „американските класики“, ретро моделите, както и към автомобилите от поредицата „Бързи и яростни“.
Не само сантиментална стойност
Колекционерските автомобили имат и инвестиционна стойност, а не само сантиментална. Това важи особено за лимитираните серии. „Много е важно, когато си я вземеш, дали ще я оставиш в кутията, дали ще я съхраняваш правилно, тъй като все пак са деликатни модели“, казва Мариела и допълва, че праха и слънчевата светлина могат да ги съсипят.
Ако се чудите колко струва една колекционерска количка, то отговорът варира спрямо модела, производителя, размера и какво ли още не. Мариела разказва, че има модели и по 5000 евро, но тя се е ориентирала в по-нисък ценови сегмент. „Има страхотни неща по 800-1000 лв., но бих ги доставила само на клиент по поръчка“, казва тя и допълва, че не вижда смисъл да поддържа в магазина асортимент от луксозни коли.
По думите ѝ в България има доста колекционери, като повечето прохождат с по-евтини модели с по-малки размери. Казва обаче, че има и доста сериозни колекции.
„Важно е да имаш някаква идея зад колекцията, а не да събираш, каквото ти падне. Има един господин от Русе с впечатляваща колекция. Даваха го и по БНТ. Той събира само президентски лимузини. Страхотно е, защото той, когато излага автомобила, има снимка, история на автомобила, кога е бил ползван. Например – там се е возила кралица Елизабет II през еди-коя си година. Това е страхотно, не всички знаем толкова много неща“, разказва тя.
За ценителите
Мариела е сред търговците, които ходят по изложения на колекционерски автомобили в страната, а оказва се, че те не са едно и две. Има изложения на различни марки, а покрай ретропарада като този, който се организира на Спасовден на площад „Александър Невски“, също се правят и колекционерски сбирки.
„Идеята е да палим децата – да научат нещо повече, да използват телефона и компютъра с някаква образователна цел“, казва тя.
Мариела поддържа към магазина и сайт, от който също могат да се закупят модели. Самата тя обаче предпочита живия контакт. „Снимките са снимки. Съвсем друго е, като дойдеш, като го вземеш в ръце“, казва тя. Докато разговаряме, в магазина влита група италиански туристи. Мариела разказва, че в последните години има доста чужденци, но цялостно улицата е по-пуста от преди.
Преди и сега
„Някога имаше много хора, много работа. Беше си търговска улица. Откакто ремонтираха пазара и разбутаха сергиите, всичко замря. Иначе търговията вървеше, магазините си бяха пълни. Гледам, в последно време все по-празни магазини остават. Поне да се напълнят да има повод хората да идват“, казва Мариела.
Имигрантската вълна също е променила облика на улицата. „Аз лошо от тях не съм видяла. Не мога да кажа, че някой нещо ме е притеснявал или ме е тормозил, но това, което се разнасяше по улиците… Станаха един-два инцидента. Промени се отношението към района“, казва тя.
Същевременно отбелязва, че доста често я питат дали се страхува тук.
„Аз им обяснявам, че това е може би най-спокойното място в цяла София, защото вечерно време няма жива душа и е тишина, и е спокойствие“, казва Мариела. Според нея ще е добре да се появят повече сергии и магазини в района. „Дано нещо се промени, дано се оживи, да стане по-хубаво, по-чисто, по-приятно“, казва тя.
Онова, което няма да се промени, е мястото, на което ще откриете Мариела и нейните автомобили.
„Тук си дойдох, тук започнах и като гледам, тук и ще се пенсионирам“.
Когато влезете в магазина на ул. „Екзарх Йосиф“ 2, огледайте се за онези колички, които не се продават, а са част от личната колекция на Мариела.
*Магазини за 1 лев – поизчезнали вече магазини за домашни потреби и всякакви стоки с ниски цени.