By Златина Димитрова 
В Нарния се попада след отваряне на вратата на гардероб. Във вълшебния свят на „Бистро 16“ се влиза през безистена на ул. „Пиротска“ 16. Според ревютата в Google мястото е извадено от филм на Вим Вендерс или напомня за Италия, за Франция, за Португалия – за романтично кътче някъде другаде, където човекът, оставил отзива, се е почувствал щастлив.
Основната причина за това са Мая и Христо Йоргови – сестра и брат, които няма да ви направят арт лате със сърце, но ще ви накарат да се усмихнете още след първото „Здрасти!“. После ще ви се прииска да отидете при тях отново и отново.
Като на филм
„Клиенти чужденци, които не говорят български, като постоят час-два, се оглеждат и казват: „Тук може да се напише книга, да се направи филм“, разказва Мая – създателката на „Бистро 16“. Христо си спомня как преди две години при тях попаднала японка кинодокументалистка с четири фотоапарата и камера, която го е попитала къде в София да отиде, за да снима нещо интересно.
„Аз ѝ казах: виж сега, слагаш камерата тук и я държиш четири часа. Значи… за тези четири часа всичко се случи“, казва Христо.
Не само мястото обаче е колоритно и кинематографично. Историята на самата Мая прилича на един от онези филми по Hallmark, в които героинята се прибира у дома, за да започне нов живот, и всичко завършва с щастлив край.
Мая винаги е имала в главата си идеята да започне свой бизнес, но не и конкретна представа какъв да бъде той. Да отвори заведение, е само един от вариантите. Христо си спомня как на 16 тя е работила като сервитьорка в курорта Албена в огромен ресторант с 500 места. „На следващата година я направиха главна сервитьорка. Тя много се отличаваше и всичко около нея светеше“, казва той. Допълва, че още тогава са си говорили някога да имат собствен бизнес в тази област. Пътищата им обаче ги отвеждат в напълно различни посоки.
Мая завършва специалност „Мениджмънт на хотелиерство и ресторантьорство“ във Варна, преди да замине за Ирландия, когато е на 21 години. Христо пък в продължение на над 20 години работи като продуцент и режисьор на риалити формати.
„В нашето семейство винаги сме търсели посоки, в които пътищата ни не са отъпкани. Това винаги ни е предизвиквало. Затова аз тръгнах да се занимавам с телевизия, а тя – с какви ли не други неща“, разказва Христо.
Когато е на 31, Мая се прибира в България. Завръщането у дома не става по нейна идея, а заради тогавашното ѝ гадже ирландец, който си намира работа онлайн в София. Към онзи момент тя се чувства напълно интегрирана в Ирландия, където харесва всичко, освен климата.
Веднъж сяда с майка си на кафе в гръцката сладкарница на „Пиротска“. След това, докато се разхождат, Мая забелязва в безистена на номер 16 „неугледно заведение“, като в него вижда безброй пропуснати възможности. Тогава все още не се замисля, че това може да се окаже нейното място. Поне докато снимката му не изскача пред погледа ѝ от обява онлайн, когато вече е взела решението, че иска да отвори собствено заведение.
И така тя придобива „Бистро 16“ и започва да му вдъхва живот. Наема си жилище в съседната сграда, а сутрин пече мъфини и сладкиши, за да предлага на клиентите домашно приготвена храна. Към онзи момент е сама – няма мъж и деца. Смята и че това е причината да може да вложи толкова много усилия. Днес вече верен помощник в бизнеса е 5-годиншният ѝ син Саши, майка ѝ също се включва, а съпругът ѝ е единственият, който не е активно зает с „Бистро 16“.
„Трудно се работи със семейството, въпреки че ние сме много задружни. Ние лично двамата [с Христо] сме си най-добри приятели от много малки“, отбелязва Мая.
Допълва, че Саши е закърмен в кафенето, където е работила и докато е била бременна.
От малкия екран към малкия безистен
„Тя работи на слънце, аз съм на сянка“, шегува се Христо, защото сестра му поема дневните смени, а той – вечерните. Всъщност първоначално той следи работата на Мая отстрани, докато се занимава със своите продукции.
„Изключително добре платена професия, но е много напрегната, и всеки от нас си е казвал: „Един ден ще тегля една майна на всичко и ще отворя бар“, разказва той за работата си.
От време на време негови стажанти идват през лятото да работят в „Бистро 16“. Преди около три години и той застава зад бара за две седмици, преди да започне следващата продукция, която трябва да ръководи. Така и не отива на снимките.
„На мен тогава много ми хареса. Дойдох и останах 105 дни без почивен ден“, разказва Христо. Въпреки че от време на време поема и други ангажименти, основната му работа вече е в „Бистро 16“.
„Тук английска реч няма да чуеш“
Още в началото, когато отваря, Мая прави нещо много просто, което обаче внася смут сред съседите наоколо: поставя пред безистена табела, която да насочва към заведението, с надпис на английски: Smiley faces inside.
„Не защото имах клиенти чужденци – аз нямах никакви клиенти, нито българи, нито туристи. Просто съм живяла в чужбина и си казах: да напиша нещо и на английски. Smilеy faces inside – нещо такова. Комшиите от магазините там отпред, всички ми се присмяха и казаха: „Тук английска реч няма да чуеш, най-много циганска, там нещо като от пазара“, спомня си Мая. Още от първия ден живеещите и работещи наоколо се изреждат, за да я убеждават, че „с тези цени няма да стане“ и че не трябва да слага цветя, за да не ѝ ги откраднат.
С времето обаче туристи започват да се появяват и английска реч да се чува. Вероятно роля за това има и фактът, че в същата година Ryanair започват да оперират на летище „София“, смята Мая.
„Това тотално промени нещата“, казва тя. Сега през уикенда в безистена идват основно чужденци, а през седмицата – работещи наоколо.
„Като погледнеш картата на София, без да си идвал, без да знаеш нищо, Ларгото е центърът. Може би [туристите] след два-три дни ще разберат за преките на „Шишман“ и „Солунска“, където има много готини места. Но те гледат Ларгото. Тази улица („Пиротска“, бел. авт.) изглежда като главната улица на София“, казва Христо.
Не само съседите са скептични към идеята на Мая и Христо да отворят такова заведение точно там. С недоверие подхождат и приятелите им, според които по-логично би било кафенето да се намира ул. „Шишман“ или „Оборище“.
„И редовно [задават] въпроса: „Струва ли си?“. Това не ме зарежда, но ме зареждат всички други – 99% от нашите клиенти, които са толкова позитивни, толкова усмихнати“, казва Мая.
Усмивката – най-дефицитната стока в София
„Някой, като влезе намусен, аз просто се държа нормално. Поздравявам, както и Ицето. Ние не правим нещо изключително. Правим нормалните неща – с усмивка, с настроение“, отбелязва Мая. „И хората като ти се усмихнат и кажат: „Направо ми оправихте деня!“, аз си мисля: „Гледай, представи си, че наистина пък малко сме успели – за две минути, за двайсет минути да оправим деня на някого, да усмихнем този човек“.
Оказва се обаче, че това, което за нея и Христо е нормално, не е обичайно за София, и често в кафенето влизат туристи, за които двамата са първите усмихнати хора в града.
„Хич не ни харесва този комплимент. Това не е нещо, с което се гордеем. А единственото, което правим, е да се държим нормално“, казва Христо. Иска им се на повече места в София това да бъде така.
„Не сме елитно, изискано заведение. Не го казвам със срам, напротив“, отбелязва Мая. „Нямаме претенции, че сме „уау“. Нашият продукт е отношението.“
Подчертава, че невинаги е лесно да запазиш добро настроение, особено след поредица от изморителни работни дни с оглед на малкия екип. Въпреки това винаги се стараят, защото зад идеята на Мая за личен бизнес стои именно това. „Исках да е с хора, но исках да им е готино на хората, на тях да им е хубаво“, казва тя.
Скритото съкровище
За 9-те години, откакто съществува „Бистро 16“, се променят много неща в безистена, като там има различни ателиета и малки бизнеси, идват и Трайчо, и дизайнерите от Reality Romance. Мая и Христо вярват, че предстоят и още позитивни промени.
„В началото моето притеснение беше, че сме скрити, че не сме на главна улица и не ни виждат. Доста бързо си казах: добре че не сме на главната, защото тук остава скришно. Много често в ревютата пишат: hidden gem или „скритото съкровище“, казва Мая. Допълва, че в чужбина хората са свикнали, когато влязат в някой скрит безистен, да очакват там да има заведения, нощен бар, галерии. Според тях с Христо вече започват да се появяват повече такива места тук, но им се иска всичко да се случва по-динамично, по-бързо.
„Бистро 16“ се намира в безистена на „Пиротска“ 16. Вместо Мая и Христо, може да засечете зад бара и Хади – ирландец, завършил медицина в България, който се надява да бъде педиатър у нас. А ако носите камера и я оставите включена на някоя маса за четири часа, кой знае, може да заснемете сюжет, достоен за големия екран.